От другата страна – Олеся Николова

17159046_1125441250899511_1089046540153136829_o

FB event: https://www.facebook.com/events/1827562017569195/

На 17.03. от 19:00 ще представим книгата на Олеся Николова “От другата страна” и дигиталния вариант на книгата “Денонощия” с част от графиките в книгите на Андон Георгиев- AndonastY.

https://web.facebook.com/Andonasty/?fref=ts

От книгата “Денонощия” е инспириран проекта “Manu propria”, който с днешна дата е 2500 страници, събрали в себе си български автори, художници и фотографи.

https://web.facebook.com/manupropriabulgaria/?fref=ts

Олеся Николова е завършила славянска филология – полонистика. Работи като копирайтър, графичен дизайнер, dtp (Desktop publishing) и СЕО оптимизатор на сайтове.

С проекта Manu Propria участва три пъти в „Нощ на музеите и галериите“, Пловдив.

Заповядайте!

Advertisements

Open Source Trio представят Altitude

 

17098592_1123633467746956_5801846990390578263_n

FB event: https://www.facebook.com/events/386645375035225/

На 16-ти март OPEN SOURCE TRIO ще представят най-новия си албум Altitude

Момчетата от Open Source Trio се събират ТАМ, за да направят официално представяне на втория си студиен албум – Altitude. Албумът бе издаден през 2016 година и бе представен с концерти в многобройни европейски градове. Музиката от него може да ви е позната от фестивала “София Диша” миналия септември, както и бе свирена в клуб “Ментол” във Варна.
През март момчетата се събират за специалното представяне на албума, а концерта им в SLC е първият от източноевропейското им турне, което ще включва няколко дати в България и турне из цяла Румъния.
Дни преди събитието групата ще се събере от местожителството си в различни европейски държави и ще подготви един спектакъл, който ще даде възможност на ценителите на модерен европейски джаз да задоволят поне временно глада си за качествена нова европейска джаз музика.

На концерта OST ще свирят освен музиката от Altitude и произведения от вече разпродадения си албум Mirage, както и пиеси от вече планирания трети албум.

Open Source Trio ще бъде в състав:

Момчил Атанасов – пиано
Пианист познат на българската музикална сцена с многобройни проекти, сред които Classic in the Jazz с пианистката Мария Каракушева, [TEAF] The Electro Acoustic Fingers с мултиперкусиониста Стефан Христов, ескперименталният GOYA, DEATH and JAZZ, както и много други.

Никос Калавритинос – басист с гръцки произход живеещ в Ротердам, Холадния, чийто бас е високо ценен на Холандската джаз и експериментална сцена.

Юри Шеве – барабани
Немският барабанист, съосновател на триото, познат също от участието си в немската банда PANIC, както и много други мейнстрийм и ъндърграунд проекти в Гемрания, Холандия, Русия и Румъния.

https://www.youtube.com/watch?v=W7WWZeXhkjk

ВХОД СВОБОДЕН.
Концертът се случва с любезната подкрепа на American Bulgarian Alumni Association.

Transparent People – самостоятелна изложба на Ивана Джановска

 

17157416_1123904247719878_2113835374572792848_o

FB event: https://www.facebook.com/events/231528050645393/

17|03|17

TAM от 21:00

For English scroll down

Втората самостоятелна изложба на Ивана Джановска е изцяло базирана върху концепцията “Прозрачни хора”.

Това е едно абстрактно понятие, изразено чрез много и разнообразни художествени средства; едно вече покълнало върху листа семе; пораснало и разцъфнало, чакащо самó да се разсее из чужди съзнания.

¿Твоята почва как е?

Ivana Dzhanovska`s second solo exhibition is fully based on the concept of `Transparent people`.

This is an abstract idea materialised by various means of expression; it`s a seed that have already sprouted up on a sheet of paper waiting to sow its own seeds inside of someone else`s mind.

¿How`s your soil?

Рециклирането – начин на живот

17190640_10212243744277709_4297815570086898935_n

FB event: https://www.facebook.com/events/1477245675650700/

“Музеите запазват миналото. Рециклирането запазва бъдещето.” С този цитат на Т. Ансонс ще започнем разговора си с председателя на Асоциацията на рециклиращата индустрия Явор Божанков. Той откровено ще говори за опазването на околната среда, рециклирането и предприемачеството. Как можем да променим начина, по който произвеждаме и потребяваме, като същевременно използваме отпадъците като ресурс?
В крайна сметка дали отпадъците са проблем или ресурс, зависи изцяло от това как ги управляваме. Повече за това ще разкаже Явор Божанков, в културно пространство ТАМ, във вторник, 14 март от 20:00 ч.

Премиера на книгата “Що е то съвременен танц” от Ани Васева

17017103_1569848669709484_7459817155994767731_o

FB event: https://www.facebook.com/events/1293712527381321/

10|03|17

TAM от 20:00

 

„Що е то съвременен танц. Театрални измерения на съвременния танц в България между 1989 г. и 2010 г.“
от Ани Васева
издание на „Метеор“, София, 2017.

Какво е танц? Какво е класически танц? Какво е модерен танц? Какво е съвременен танц?

Тази поредица от въпроси на пръв поглед е с нарастваща трудност. Сякаш колкото пò в началото на поредицата се намираме, толкова по-ясни са отговорите, а колкото по-напред се придвижваме, толкова по-спорни стават дефинициите. Това обаче е заблуда. Поколения хореографи и теоретици са поели вдъхновяващата и увлекателна, но нелека задача да разкрият сложността, криеща се зад всеки един от тези въпроси. Благодарение на тях днес можем да открием, че възможните отговори клонят към безкрайност. В перспективата на тази сложност книгата предлага собствени тези върху проблематиката на съвременния танц и неговия контекст. В нея са изследвани причините, поради които можем да преосмислим теорията и практиката на танца не като стъпили върху стабилни, неизменни основи, а като оттласкващи се от крехка, но гъвкава динамична структура от процеси, принципи, търсения, открития и удоволствия.

Първата част на книгата е посветена на различни подходи към парадоксалното поведение на понятието „съвременен танц“ в контекста на отношението между понятията „модерно“ и „съвременно“ изкуство, в паралел с явления като „постмодерен танц“ и в диалог с тезите на изследователи като Рамзи Бърт, Пеги Фелан, Андре Лепеки, Боян Манчев. Във втората част на изследването е разгледан симптоматичният казус на „театралния живот“ на съвременния танц в България от 1989 г. до 2010 г., именно в логиката на размиване на границите и преливане на различни форми на изкуството една в друга. Книгата предлага и систематизирана информация за български хореографи от периода, за медийната и критическа рецепция както на „съвременния танц“ изобщо, така и на конкретни явления. Приложенията включват интервюта и разговори с разгледаните творци, хронологичен списък на творбите им и подробни описания на множество спектакли.

Ани Васева е театрална режисьорка и теоретичка на театъра и танца. Авторка е на пиеси, критически и теоретични текстове за танц и театър. Сред последните ѝ постановки са „Лъвкрафт“ (2016), „Тотална щета“ (2016), „Малдорор“ (2015), „Пиеса за теб“ (2014) . През 2014 г. защитава дисертация на тема „Театрални измерения на съвременния танц в България от 1989 до 2010 г.” към Институт за изследване на изкуствата, БАН. Води курсове в областта на театралната теория и практика в НБУ и театрален колеж „Любен Гройс“.

Борхес и другите – TAM

17015972_1119504838159819_2899046710055393040_o

FB event: https://www.facebook.com/events/386977818356082/

09|03|17

TAM от 19:00

Когато нито вечер, нито нощ е… и ТАМ отново ще е тук…

С две думи: “Борхес и другите ТАМ”, защото това е книгата в която участваш и ти. Особено на 62-ра страница. И не питай как попадна там. Защото това е история, която само Борхес може да разкаже.

„Борхес и другите – ТАМ” е третият роман на родения през 1981 г. отец Николай Петков (след „Стадионът на старата госпожа” – Сиела, 2012, “Кирил и Хипатия” – Изток-Запад, 2013). Той съхранява основните белези на неговото мислене и писане, но ги задълбочава и проявява по-ярко. Трябва да се каже, че това е най-зрелият и най-качественият му текст досега.

Този път заявено и в заглавието, текстът е следовничество-съперничество с Хорхе Луис Борхес и още няколко дузини автори от неговата порода – от всички времена на световната история. Негово благоговейнство е от същата кръвна група и никак не се притеснява в тази компания. Без да се ангажира кой знае колко емоционално, той отхвърля като безпочвен предразсъдък мнението, че светът е това, което може да се види и чуе: редицата от фактите.

Светът е тъкан от възможности и въображение, движение между тях и решително действие в тези територии. Животът е подражание на литературата, хората се раждат от историите – своите и разказаните от някого другиго. И изкуството трябва да бъде надхитрено от изкуство.

Отец Николай свързва в своя свят отсамното и отвъдното така, че цар Давид и Ленард Коен пеят една и съща песен, а „Розата” на Борхес някак естествено се вмества между двата догматика на пети глас: душата е на равно разстояние от този и онзи свят, където се прехвръква от живи към мъртви и обратно. Но с това не приравнява високото и ниското. Евхаристията и църквата са високото „тук”, светът пък е по-нисшето, но не низко” ТАМ”.

Не може да се оспори, че където и в този свят да се появи отец Тома (романното алтер-его на автора) изглежда всичко преминава към хаос. Той обаче е доста строго подреждан хаос, при което са мобилизирани „лудостта, мащаба, финеса и фантазиите” на големите в световната литература от всички времена. Поради това чувствително избледняват строгите граници между време и вечност, географско, историческо и легендарно пространство, реално и действително, през които граници о. Николай свободно сърфира, за да влезе достойно в реда на големите в съвременната литература.

Георги Каприев